Мечтаният партньор е намерен, търсят се годежни пръстени?

Анна: Бях щастлива и усещах, че ще бъде вълнуващо, но чак че ще ми направиш предложение... Досега никога не бяхме говорили за женитба.

Антонио: (ухилен) Е, ако знаех какво си мислиш, щях да знам и отговора ти.

Анна: Както и да е, Тони беше подготвил пикник. Антипасти и прошуто, чабата и неговото уникално тирамису.

Антонио: Това е стара семейна рецепта. Знаех, че след него не можеш да кажеш „Не“. (смее се)

Анна: Изведнъж скри ръцете зад гърба си и ме попита: „Коя ръка избираш?“ Посочих едната ръка и тя беше правилната: Насреща ми блесна пръстен. Нямаше нужда да питаш нищо повече. Просто казах „Да“!

Катя: (смее се) Но не прецени добре температурата на водата. Беше слънчево, но планината си е планина, трябва да можеш да издържиш студената вода в езерото...

Ян: Нищо не знаеш. Докато ми стигне водата до пъпа, ти беше вече излязла. И не можех повече, защото водата беше толкова студена. Но трябваше някак да те примамя да дойдеш при мен. Затова започнах да крещя.

Катя: Веднага доплувах до него, защото реших, че се е наранил. Като стигнах до него, той каза: „Я виж върху какво съм стъпил?“

Ян: И така ѝ дадох пръстена. Държах кратка реч. И след това я попитах дали иска да ми стане жена.

Катя: И казах „Да“ – даже цели три пъти!

Свен: Не съм от мъжете, които казват големи думи. Много исках да я попитам дали иска да се омъжи за мен, но не знаех как. Затова трябваше да измисля нещо.

Наташа: Е да, измислил си го. Разглеждахме произведенията по щандовете на художниците и изведнъж изгубих Свен от поглед. По едно време се появи, дойде при мен и каза: Ела, ще ни нарисуват заедно
. Реших, че ще е забавно и се съгласих.

Свен: Това, което не знаеше, е, че се бях уговорил с художника.

Наташа: Да, така е. Та, седяхме неподвижни няколко минути. Чаках с голямо нетърпения да видя резултата. Надмина всичките ми очаквания, защото на портрета беше нарисуван Свен с усмивка на уста и с протегната ръка, държаща отворена кутия с пръстен пред мен. Погледнах нагоре към него и той стоеше действително с отворена кутия с пръстен пред мен...

Годежът в Турция е весел празник, по време на който гостите пъхат банкноти и златни монети в дрехите на бъдещите младоженци. Това трябва да им носи късмет и богатство.

В Нидерландия пък мъжът отива при своята избраница с кошница, пълна с подаръци. Ако жената приеме кошницата, двамата се считат за сгодени. Ако я отхвърли, се счита, че отказва.

В Бразилия пък се организира специално моминско парти по случая: Приятелките носят опаковани подаръци, чието съдържание булката трябва да отгатне. За всеки подарък има по три опита. Ако познае съдържанието, може  да задържи подаръка. При всеки неуспешен опит трябва да съблича по една дреха и да изпива по един шот с алкохол.